Предвестник на други светове



Скачать 18,12 Kb.
Дата28.07.2022
Размер18,12 Kb.
#187813
Связанные:
Вестител на други светове


Предвестник на други светове

Автор: Арина Абрамова




В речта си на погребението на Михаил Врубел Александър Блок сякаш казва най важното за него: живописецът „се стремеше да илюстрира душата, да я отърси от ежедневните дреболии чрез величави образи“. Поетът нарича художника „вестител на други светове“. А главните черти от характера на Михаил Александрович са точно определени от изкуствоведа Сергей Маковский: “Врубел, нежен и поривист страдалец, горд до детинство, страстен до безволие и разюзданост, гениален до болка“.

В Новата Третяковска галерия (втората сграда на прословутата Третяковска галерия – бел. прев.) е представено многостранното творчество на Врубел. В експозицията участват около 300 платна от 9 руски и чуждестранни музеи, а също и от частни колекции. Повече от сто картини пристигнаха в Москва от Държавния руски музей (в Санкт Петербург – бел. прев.). За такова обединение на разпръснатото наследство на Врубел можеше само да се мечтае. В едно пространство се срещнаха намиращите се в различни колекции графични цикли „Раковини“ и „Безсъние“, съединените фрагменти на разрязани от самия художник произведения, в това число композицията „Пророк и Серафим“, чиято горна част се намира в Държавната Третяковска галерия, а долната – в Държавния руски музей.


Но най-ценното е първата в историята среща на трите велики „Демони“ на Врубел: „Седящият“, „Летящият“ и „Поваленият“. Знаменитият триптих никога не е представян пред публика цял, дори самият художник нито веднъж не е виждал трите платна заедно.

Началото

През 1856 г., когато в Германия е отпечатано пълното издание на забранената в Русия поема от Лермонтов „Демон“, в далечния град Омск се ражда момче, чиято голяма част от живота ще премине в опит да разгадае тайната на този удивителен образ. Той ще стане велик художник, но мнозинството ще признае неговия талант едва след смъртта му. Ще преживее множество лични трагедии, ще изтърпи лишения и подигравки, ще ослепее, ще полудее, но до последния си дъх ще остане верен на своя девиз: „Истината е в красотата“.
Щабс-капитанът на Отделния Сибирски корпус Александър Михайлович Врубел е роден в Астрахан, завършва кадетски корпус, отличава се в Кавказката кампания и Кримската война, връща се в родния град и се жени за дъщерята на местния губернатор Анна Григориевна Басаргина.

Скоро след това младото семейство се премества в Омск – мястото на новоназначението на Врубел. Раждат им се четири деца, но оцеляват само най-големите – Анна и Михаил. Майка им умира от туберколоза, когато Миша е едва на три годинки. Баща им е прехвърлен да служи отначало в Астрахан, а след това – в Харков. През това време 4-годишният Миша се учи да чете и, по спомени на сестра му, с часове разглежда илюстрациите в приложението на списание „Живописен преглед“ и в старинните книги от семейната библиотека – наследство на Александър Михайлович от неговия дядо. Още тогава малкото момченце започва да рисува битови комични сценки, чиито главни герои са семейството му.


През 1863 г. семейството им се увеличава – баща им се жени повторно. Елизавета Христиановна Вессел се опитва да замени родната им майка, следи за храненето и поведението им, възпитава у тях любов към музиката. Тя не дели децата на мъжа си от първия му брак и свъите собствени, които по-късно се появяват. След много години, в писмата си, Анна и Михаил ще си спомнят грижите на Елизавета Христиановна, която в детството си са наричали с ирония „чудната Мадринка – перла на майките“.


Известно време семейството живее в Петербург. Александър Михайлович, забелязал способностите на сина си, води Миша на занятия в Рисувалното училище към Обществото за поощряване на художниците. Изобщо, бащата се отнася с внимание към увлеченията на своите деца, старае се да развива техния кръгозор, води ги на изложби, абонира ги за детски познавателни списания.


През 1865 г. назначават Александър Михайлович за командир на Саратовския губернски гарнизон. Семейството се премества в Саратов, където бащата наема за своя син преподавател по рисуване от местната гимназия. Съвсем скоро случва нещо удивително. „Веднъж в Саратов докараха, вероятно за католическата църква, копие на фреската на Микеланджело „Страшният съд“ – пише Анна Врубел. – Баща ни, разбрал за това, заведе брат ми да я разгледа. Брат ми упорито молеше да я разгледа втори път и, като се върна, я възпроизведе по памет с всичките ѝ характерни подробности“. Не можем да съдим за качествата на рисунката, защото не е съхранена. Но фактът е поразителен сам по себе си.
Скачать 18,12 Kb.

Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©psihdocs.ru 2022
обратиться к администрации

    Главная страница